В началото бързах,
а после
шептях.
Вълните слушаха.
Аз може би за тях
бях странно променена. Друга.
Те
не вярваха,
че утре делникът
ще хвърли мрежа
и в нея ловко ще ме оплете,
преди дори сама да забележа.

Те плискаха сърдито.
Във жалък плен?
На дни безцветни и суетно празни?
Не, жребий друг
за теб е отреден.
За друго ти е даден
жест и глас.
В душата си
докрай да носиш празник.
Да бъдеш неподкупна
като нас-
сестра на бури
в глъбинни страсти,
да светиш в тъмни нощи с бяла грива.
От бряг към бряг
да сееш свойта власт ти
и в яростен кипеж-
да си щастлива.

Вълните с болка плискаха.
Пред тях
стоях виновна,
свела поглед ниско.

За друго си родена-
за размах,
за риск,
за волност горда!
Опомни се!
Каква безбрежност
ти принадлежи,
каква игра с могъщи урагани,
и бяг,
огрян от звездните кервани,
и буйство,
и любов без бряг.

Кажи
какво ще имаш утре ти в замяна?

Вълните
могат ли да изменят
на себе си, на своя бурен път,
на тая шир
за ветрове открита?

Те удряха отчаяно в скалите-
и бях сама
пред строгия им съд.

Лиляна Стефанова