Има и няма

Тая зашеметяваща разлика между думите има и няма!

Два полюса, които непрекъснато разменят местата си и ни правят ту мнго щастливи, ту много нещастни. Ти се радваш,

дишаш,

живееш,

носиш богатство,

носиш в себе си думата

Има.

Има Обич,

Има Вярност,

Има Безсмъртие.

Има.

И някой ден,

Един съвсем обикновен ден,

Неизвестно как,

незримо,

усещаш да доксва раменете ти,

да ги докосва само,

думата Няма.

Знаеш ли що е вярност?

Знаеш ли що е обич?

Къде са те?

Къде са?

Измама.

И се изправя и гледа безмилостно думата

Няма.

Аз ще се съпротивлявам.

Упорито ще повтарям:

Има.

А някакъв глас се надсмива:

Има? Какво?

Има студ?

Има подлост?

Има ревност?

Има мъка?

Има рани?

И се втурвам

да търся другата дума:

Няма!

Той

недостъпен,

безсловесен,

мрачен,

мисъл тежка

вдън душа стаил-

бързаш да останеш сам със здрача-

И не знаеш колко си ми мил.

Не посмявам да те прилаская,

да посея слънце в сенчест ден.

Нито само с поглед

да призная,

че такъв си по-желан за мен.

Заливът е наш с прибоя,

яхнал жълти гриви.

Колко малко беше нужно, за да сме

 щастливи.

Ти мълчиш.

Мълчат скалите.

Фарът с писък гасне.

Колко малко беше нужно, за да сме нещастни...