Сгушена до голия му гръб, пъхах измръзналите си ходила между дългите му стройни крака и вдъхвах удивителния му мирис на млад мъж, който остваше непроменен с годините. Той никога не се буди, когато се притисна до него, а само когато се отдръпвам; свикнал е с тялото ми, с моето безсъние и с моите кошмари.
Ароматът на прясно кафе ми подейства като милувка-аромотерапия. Тези дребни неща от ежедневието ни обединяват повече от пламенната страст-когато сме разделени, този дискретен танц, в който изпълнители сме двамата, най-много ни липсва. Имаме нужда да почувстваме присъствието на другия в това неуловимо пространство, което принадлежи само на нас...
Тази сутрин, на празника на влюбените, открих пътечка от шоколадови бонбони Линд, грижовно поставени на стола с дрехите, на постваката за четки за зъби, до телефона ми, върху кутията с кафе и на масата за хранене:)