В последно време все арт ми се върти в главата, ама то който много говори, не действа. Мразя дни като днешния, в които почти не направих пожар, чупя наред и не мога място да си намеря, а за рисуване да не говорим.
Ако някой ми беше описал в миналото бъдещото ми аз, щях да се изсмея. Никога не казвай никога! Всеки ден човек се сбогува с вчерашното си аз, звучи изтъркано, но е факт. Аз не съм аз от миналата година, нито по-миналата, а утре вече няма да съм това аз от днес.
Винаги има дълбока връзка с пристрастията ни. Пристрастието е само изражение на вътрешното състояние на човека. Външните връзки са отражение на вътрешна разкъсаност. Прекъсването на външната връзка може да доведе до възстановяване на вътрешна свързаност, където е разкъсан човека. А ако не доведе до нищо, освен до още по-голяма дупка?