Много скоро опознах по-добре това цвете. На планетата на малкия принц имаше съвсем обикновени цветя само с един ред листенца, не заемаха никакво място и не безпокояха никого. Появяваха се сутрин сред тревата и вечер угасваха. Но това цвете бе поникнало един ден от семе, донесено неизвестно от къде, и малкият принц бе бдял над стръкчето, което не приличаше на другите стръкчета. Можеше да е някой нов вид баобаб.  Но храстчето скоро спря да расте на височина и започна да си приготвя цвят. Малкият принц присъства на слагането на една огромна пъпка и усети, че тя ще се превърне в чудно видение, но цветето не спираше да се гизди, сгушено в зелената си стая. Грижливо избираше багрите си. Обличаше се бавно, оправяше едно по едно своите листенца. Не искаше да излезе съвсем измачкано като маковете. Искаше да се появи само с целия блясък на красотата си. 
      Е, да! Беше голяма кокетка! Тайнственото приготвяне на премяната продължи много-много дни. И ето че една сутрин точно в часа, когато слънцето изгрява, се показа.  И макар че се бе трудило с такова старание, промълви с прозявка:
      - Ах, тъкмо се събуждам... Моля да ме извините... Цялата съм разрошена...
      Малкият принц не можа да сдържи възхищението си:
      - Колко сте хубава! 
      - Нали - отговори нежно цветето. - И се родих едновременно със слънцето...
      Малкият принц веднага долови, че не е много скромно, но пък беше толкова вълнуващо! 
      - Мисля, че е време за закуска - бързо добави цветето, - бъдете така добър да се погрижите за мен...
      И малкият принц, съвсем смутен, намери лейка с прясна вода и го поля.  

Така то много скоро го измъчи със своята малко  подозрителна суетност. Един ден например, 
докато говореше за своите четири бодли, каза на  малкия принц:
- Сега тигрите могат да дойда със своите нокти!
- На моята планета няма тигри - възрази малкият принц, - пък и тигрите не ядат трева.
- Аз не съм трева - отговори кротко цветето.
- Извинете...
- Не се страхувам от тигрите, но се ужасявам от теченията. Нямате ли параван?
"Да се ужасява от теченията... не е присъщо на растенията - помисли малкият принц. - Това цвете има много сложен характер..."

- Вечер ще ме покривате със стъклен похлупак. У вас става много студено. Толкова е неуютно. Там, откъдето идвам...
Но не се доизказа. Беше дошло под формата на семе. Не можеше да знае нищо за другите светове. Засрамено, че се е оставило да го хванат в такава плитка лъжа, покашля два-три пъти, за да накара малкия принц да се почувства виновен:
- Ами параванът?...
- Щях да го донеса, но вие заговорихте!
Тогава то засили кашлицата си, та все пак да предизвика угризения у малкия принц.
 
Така въпреки доброто желание, породено от любовта му, малкият принц бързо започна да го подозира. Бе приел сериозно незначителните му думи и се почувства много нещастен.
- Не трябваше да го слушам - призна ми един ден, - човек никога не бива да слуша цветята.
Трябва да ги гледа и да вдъхва аромата им. Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат... 

И ми довери още:
- Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му  хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!
81 211

---

haresa mi, nooooooo i mnogo se smqh

В средновековието монасите са закодирали изречения като са броили думи, имало е цифрен код, който понякога вървял отзад напред на текста. А иначе загадката има и по-дълбоко послание;)

tova za monasite go znam...eeeeeeeee sega izlizam , no 6te mislq varhu zagadkata

osven , 4e prili4am na tova cvete...drugo ni6to ne mi hrumna.... az sam stra6no protivore4iva li4nost