Предлагам следният маршрут:
1/ Малко Търново (музеи)
1.1 Мишкова нива
1.2 М. Пропада (тракийски долмени и светилища)
2/ Граматиково- фотолов в дивечовъдна станция, пещера и извори на река Младежка
3/ Българи-едно от най-старите странджански села, местност Марина река, която е своебразна природна ботаническа градина)
4/ Кости ( църквата "Св. св Кирил и Методий", "Св. Илия"-нестинарски параклис, между Българи и Кости се намира резервата Силкосия, природна забележителност "14-те дъба")
5/ Бродилово (м. Царско кладенче, предлагат се и маршрути с лодка до Синеморец)
6/ Синеморец (р. Велека, устие с лонгозна растителност и пясъчна коса)
7/ Ахтопол към Варна
С особена стойност са църквите в Ахтопол, Кости, Бродилово, Малко Търново, Граматиково.
Вдъхновяващ пътепис: за долмени)
http://liternet.bg/publish20/l_conev/strandzha2.htm


нощувка(най-вероятно в Кости или Българи)
http://www.strandja.bg/BG/tourism_bg/accommodation_bg.html

Към 12 часа наобяд бяхме в Малко Търново.


Това са трите музея в Малко Търново, най-голямо впечатление ни направи природо-научният музей, където с много въображение бяха представили:

билките

видовете дървета

животинките
Голяма игра падна, не знам малките деца колко се захласват, но ние се обадихме по телефона на египетски орел, чучулига, бухал. В една малка стаичка над вратата имаше надпис нещо като: "Нощ, в гората сте, смеете ли да влезете" и...се поуплашихме, няма да издавам:)
Деца от Царево бяха направили от природни материали невероятни неща:






Интересни бяха и фигурките, които са поставяли на иконите, за да оздравее болният човек, животно, място-имаше краче, ръчичка, тяло без глава...



  Оказа се, че за да отидем до Мишкова нива е трябвало да се обадим предварително на екскурзовода, затова обядвахме и се отправихме към местността Пропада.
Добре че е ЕС, да ни сложат табели и маркировки.







Разходихме се и в Странджа.






Потеглихме към Граматиково, млако преди селото се намира местността "Камъка", където траките са имали светилище на бога на слънцето и са пренасяли жертвоприношения. На скалите около скална гъба, могат да се видят вдълбани соларни кръгове. Мястото е в гората и е обозначено с табела на ЕС на пътя и маркировка.



Продължихме към село Българи, известно със запазилата се нестинарска традиция. Жената, която сама е превърнала къщата на баща си в музейна сбирка, наредена с вкус и запазила живота от миналото, ни разказа, че днес танцуват млади момичета-нестинарки, но едно време са били жени на по 60 и нагоре години. Носело лош късмет, я момата няма да я искат, я ще е ялова.







Мозайка на една от къщите в селото, където определено има атмосфера.
Ставаше вече късно, така че се отправихме към с. Кости, където щяхме да търсим място за отсядане. Извадихме голям късмет с леля Пенка. Къщата й е на центъра на селото, но на баир, където има обхват. Беше уютно, събра ни и четиримата в две двойни стаи, хубава баня, всичко. Най-впечатляваща беше градината й, където в оранжерия жената отглеждаше лимони, мандарини, портокали, киви. Ухание на портокалови цветове, жужене на пчелички, цяла гора от цитруси, нещо уникално.

Това е кивито.



Телефонът е 059069261.
                                                     Гледка към село Кости
Хапнахме в ....дискотеката.
На другият ден се насочихме към параклиса "Св. Илия", около който се намира местността "14-те дъба", група от вековни дъбове, за които пише още в учебниците по природознание.




Местността се намира на 1км от село Кости в западна посока, като и тук има табела на ЕС и синя маркировка.
Върнахме се по пътя към село Българи, малко преди него има отбивка за еко-маршрут през резервата "Силкосия". Направихме разходка към "Покрития мост", беше разорано от джипове. Малко встрани от пътеката покрай реката видяхме морета от прочутата странджанска зеленика.



Странджанската зеленика е защитен вид, известна е още като "Обиконовен рододендрон" и "Понтийски рододендрон". В Европа се среща в две области- Испания и Северна Португалия и Югоизточна България. Зелениката достига височина 5 метра.
Не ни се напускаше резервата, но ставаше време за обяд, следваща спирка- местността Марина река по пътя за Царево.
Тук екопътеката беше финансирана от Мароко. Уникално за местността е инверсната растителност-буковите гори са в ниското, а дъбовите по височините. Изобилстваше от табели и информация-истинска класна стая сред природата, каквато е била и идеята на проекта.
Обърнете специално внимание на следното, уважаеми българи-туристи:



И в този проект както в Малко Търново, бяха участвали деца.









След рибка и биричка в Ахтопол, закретахме към Синеморец, за да видим устието на река Велека и пясъчната коса. Усилието си заслужаваше.

Щъркел, оттук минава ViaPontica

и неговият обяд



Папур

река Велека

Пясъчната коса







 

Разгледайте снимките на децата от похода
http://www.album.bg/dihanova/albums/134081/ по екопътеката Марина река и ще се уверите ,че това място е вълшебно.

Хаха, виждам, че сладурите много са се забавлявали:)Поздрави!

Страхотно е!